От неизвестността до кориците на списанията: Историята на Ник Дрейк
Почти 50 години откакто умира от свръхдоза, певецът и създател на песни Ник Дрейк е по-популярен от всеки път. След излизането на нова биография и албум с кавъри на негови песни, Нийл Армстронг отсява истината от измислицата.
Рекламата на Volkswagen от 1999 година е дълга 60 секунди, само че съвсем четвърт век по-късно феновете към момента пишат в интернет за нейното надълбоко влияние, само че не поради стилните образни резултати, а поради завладяващата музика, която ги съпровожда: Pink Moon на Ник Дрейк.
Английският артист и създател на песни умира през 1974 година единствено на 26-годишна възраст. Той издава три албума, които не провокират необикновен отзив по време на живота му, само че които последователно събират паметни фенове след гибелта му. Американската реклама провокира сериозен растеж на интереса към творчеството му.
И в този момент, съвсем половин век след гибелта му, Дрейк е преоткрит още веднъж. The Endless Coloured Ways, сбирка от 23 негови песни, изпълнени от реализатори като David Gray, Fontaines DC, Self Esteem и John Grant, излиза този петък, а нова дефинитивна биография, Nick Drake: от Ричард Мортън Джак, преди малко беше оповестена.
Nick Drake: Why the mysterious British music icon who died young is misunderstood via
— Louis B. Shalako (@louisbshalako)
Биографията не съдържа шокиращи нови разкрития, нито пък изобретение, което да преобърне всичко, което сме считали, че знаем за Дрейк, а по-скоро съставлява занимателен портрет на индивида и неговата среда посредством струпване на очарователни детайлности. То също по този начин служи за поправяне на доста неправилни схващания.
Митовете за него
" Доста догатки са зародили, тъй като хората са склонни да митологизират тези емблематични фигури от развлекателния бизнес, които умират млади ", споделя Мортън Джак пред BBC Culture. " И в действителност, да се отърсим от това и да получим в действителност добър консенсус от огромен брой хора, които са го познавали по разнообразни способи, беше доста удовлетворяващо. "
Авторът интервюира 200 души от всички сфери на живота на Дрейк и получава достъп до персоналните документи на фамилията му. Проучването му демонстрира, че обратно на това, което някои считат, музикантът не е бил подвластен от хероин; не е бил гей; не е бил измъчван в училище; и спорът с татко му не е в основата на проблемите му.
" Имаше много дребни детайлности, които съумях да попълня ", споделя Мортън Джак, който неотдавна посетил страницата на Дрейк в Уикипедия и се отказал да брои фактологическите неточности, когато стигнал до 50. " Говорейки с всички, не беше по този начин, като че ли някои хора имаха едно усещане, а други - друго. Имаше много мощен консенсус, освен за личността му, само че и за държанието му. Така да вземем за пример една от безспорните дадености за него беше, че е пушил много необикновено количество дрога и е бил изцяло развален от опиатите. Никой, който го е познавал, не твърди това. "
Въпреки че по време на кариерата си Дрейк е дал общо две изявленията за пресата, главните неща за късия му живот са от дълго време известни. Никълъс Родни Дрейк е роден на 19 юни 1948 година и израства в Уоруикшир в любящо, музикално семейство. За първи път хваща китара, когато е на 16 години, до момента в който учи в влиятелното учебно заведение Marlborough College, а когато през 1967 година отпътува за университета в Кеймбридж, с цел да чете британски език, към този момент е решил да направи музикална кариера.
Надарен китарист с характерен жанр, той написа песни с фолклорна устременост, които са прочувствени, деликатни, мечтателни и постоянно, само че не постоянно, меланхолични. Първият му албум, Five Leaves Left, е публикуван на 4 юли 1969 година, няколко месеца преди да напусне университета. Музикалната преса е доминирана от новината за гибелта на Брайън Джоунс на 3 юли и концерта на Rolling Stones в Хайд Парк два дни по-късно. Five Leaves Left няма сингъл, а Дрейк не промотира съвсем нищо, с изключение на сесията за късно вечерната стратегия за изкуство на Radio 2, показана от Джон Пийл. Албумът не притегля внимание и се продава едва.
Същата е историята и със идващите два албума - относително оптимистичния Bryter Later от 1971 година и доста по-суровия Pink Moon от 1972 година Рекламата беше лимитирана, а възможният отвод на Дрейк да свири онлайн не оказа помощ. Последната му същинска концертна изява е през 1970 година, а през цялата си кариера той изнася малко повече от 30 концерта. Просто не му е харесвало. " Имаше единствено два или три концерта, които усещах вярно, а във всички останали имаше нещо неправилно ", споделя той в едно от тези две изявленията за пресата, през 1971 година за списание Sounds. Имал е първенци в лицето на фамозния продуцент Джо Бойд и на Джон Кейл от Velvet Underground, който е упорствал да работи с него, само че това не е било задоволително.
Дрейк изпада в сериозна меланхолия и се връща да живее при родителите си, като споделя на майка си: " Провалих се във всяко едно нещо, което в миналото съм се опитвал да направя ". Той посещава психиатри, прекарва пет седмици в психиатрично заведение и даже е лекуван с електрошокова терапия.
Рекламата на Volkswagen от 1999 година е дълга 60 секунди, само че съвсем четвърт век по-късно феновете към момента пишат в интернет за нейното надълбоко влияние, само че не поради стилните образни резултати, а поради завладяващата музика, която ги съпровожда: Pink Moon на Ник Дрейк.
Английският артист и създател на песни умира през 1974 година единствено на 26-годишна възраст. Той издава три албума, които не провокират необикновен отзив по време на живота му, само че които последователно събират паметни фенове след гибелта му. Американската реклама провокира сериозен растеж на интереса към творчеството му.
И в този момент, съвсем половин век след гибелта му, Дрейк е преоткрит още веднъж. The Endless Coloured Ways, сбирка от 23 негови песни, изпълнени от реализатори като David Gray, Fontaines DC, Self Esteem и John Grant, излиза този петък, а нова дефинитивна биография, Nick Drake: от Ричард Мортън Джак, преди малко беше оповестена.
Nick Drake: Why the mysterious British music icon who died young is misunderstood via
— Louis B. Shalako (@louisbshalako)
Биографията не съдържа шокиращи нови разкрития, нито пък изобретение, което да преобърне всичко, което сме считали, че знаем за Дрейк, а по-скоро съставлява занимателен портрет на индивида и неговата среда посредством струпване на очарователни детайлности. То също по този начин служи за поправяне на доста неправилни схващания.
Митовете за него
" Доста догатки са зародили, тъй като хората са склонни да митологизират тези емблематични фигури от развлекателния бизнес, които умират млади ", споделя Мортън Джак пред BBC Culture. " И в действителност, да се отърсим от това и да получим в действителност добър консенсус от огромен брой хора, които са го познавали по разнообразни способи, беше доста удовлетворяващо. "
Авторът интервюира 200 души от всички сфери на живота на Дрейк и получава достъп до персоналните документи на фамилията му. Проучването му демонстрира, че обратно на това, което някои считат, музикантът не е бил подвластен от хероин; не е бил гей; не е бил измъчван в училище; и спорът с татко му не е в основата на проблемите му.
" Имаше много дребни детайлности, които съумях да попълня ", споделя Мортън Джак, който неотдавна посетил страницата на Дрейк в Уикипедия и се отказал да брои фактологическите неточности, когато стигнал до 50. " Говорейки с всички, не беше по този начин, като че ли някои хора имаха едно усещане, а други - друго. Имаше много мощен консенсус, освен за личността му, само че и за държанието му. Така да вземем за пример една от безспорните дадености за него беше, че е пушил много необикновено количество дрога и е бил изцяло развален от опиатите. Никой, който го е познавал, не твърди това. "
Въпреки че по време на кариерата си Дрейк е дал общо две изявленията за пресата, главните неща за късия му живот са от дълго време известни. Никълъс Родни Дрейк е роден на 19 юни 1948 година и израства в Уоруикшир в любящо, музикално семейство. За първи път хваща китара, когато е на 16 години, до момента в който учи в влиятелното учебно заведение Marlborough College, а когато през 1967 година отпътува за университета в Кеймбридж, с цел да чете британски език, към този момент е решил да направи музикална кариера.
Надарен китарист с характерен жанр, той написа песни с фолклорна устременост, които са прочувствени, деликатни, мечтателни и постоянно, само че не постоянно, меланхолични. Първият му албум, Five Leaves Left, е публикуван на 4 юли 1969 година, няколко месеца преди да напусне университета. Музикалната преса е доминирана от новината за гибелта на Брайън Джоунс на 3 юли и концерта на Rolling Stones в Хайд Парк два дни по-късно. Five Leaves Left няма сингъл, а Дрейк не промотира съвсем нищо, с изключение на сесията за късно вечерната стратегия за изкуство на Radio 2, показана от Джон Пийл. Албумът не притегля внимание и се продава едва.
Същата е историята и със идващите два албума - относително оптимистичния Bryter Later от 1971 година и доста по-суровия Pink Moon от 1972 година Рекламата беше лимитирана, а възможният отвод на Дрейк да свири онлайн не оказа помощ. Последната му същинска концертна изява е през 1970 година, а през цялата си кариера той изнася малко повече от 30 концерта. Просто не му е харесвало. " Имаше единствено два или три концерта, които усещах вярно, а във всички останали имаше нещо неправилно ", споделя той в едно от тези две изявленията за пресата, през 1971 година за списание Sounds. Имал е първенци в лицето на фамозния продуцент Джо Бойд и на Джон Кейл от Velvet Underground, който е упорствал да работи с него, само че това не е било задоволително.
Дрейк изпада в сериозна меланхолия и се връща да живее при родителите си, като споделя на майка си: " Провалих се във всяко едно нещо, което в миналото съм се опитвал да направя ". Той посещава психиатри, прекарва пет седмици в психиатрично заведение и даже е лекуван с електрошокова терапия.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ